Днес, 19.02.3009г., в Народното събрание бяха представени промените в Закона за съдебната власт, предлагани от Министерски съвет. На пръв поглед личат добрите намерения да се подобри и ускори досъдебното производство, т.е. по-бързо дадено производство да завършва с присъда, да се създаде по-добра база за работата на съдиите и прокурорите, да се повишат стимулите за работа на Инспектората към ВСС и др. При по-внимателен прочит сред тези добри предложения се виждат и някои други-съвсем не така добри, приемането на които заплашват да блокират нормалната работа на съдилищата и да поставят техните ръководители в пряка зависимост от Министерство на правосъдието (т.е. от изпълнителната власт) - съвсем в разрез с конституционния принцип за разделение на властите и прогласената независимост на Съдебната власт. По-долу съм посочил някои от по-сериозните проблеми:

I.        Основните изменения в закона са свързани с:

1.      Преструктуриране на Националната следствена служба и окръжните следствени служби, като последните се закриват, а на тяхно място се изграждат Териториални следствени отдели по чл. 149 (4) от ЗИДЗСВ. Това според мен е приемливо.

2.      Служителите на окръжните следствени служби или се преназначават в Териториални следствени отдели по чл. 149 (4) от ЗИДЗСВ или в районна, окръжна прокуратура или районен съд в зависимост от заявеното желание, щат и стаж. Това според мен е приемливо.

3.      Увеличава се щата на експертите към Инспектората на ВСС, а на главния инспектори и инспекторите се дават по-големи социални придобивки, като се приравняват с тези на съдия. Това според мен по отношение на придобивките на инспектората е приемливо, докато премахването на ограничението за щата на експертите (т.е. могат да се назначат неограничен брой такива) може да доведе до неоправдано раздуване на щата.

4.      Въвеждат се съдебни помощници в районните съдилища поради голямата им натовареност.

5.      За съдебните помощници се въвежда възможност да се назначават като съдии или прокурори в районен съд или прокуратура след навършване на 5г. стаж и без конкурс-последното не е приемливо според мен, тъй като конкурса, на който те са се явили за заемане на длъжност „съдебен помощник” е различен от този за съдии и прокурори и е с занижени критерии.

6.      Въвеждат се изисквания за юридически стаж за всяка административна ръководна длъжност в системата. Наред с това са увеличени изискванията за юридически стаж за заемане на длъжности в съдебната система-на окръжно ниво-10г., а на ниво Върховен съд или Върховна прокуратура – 15г. Това според мен е обосновано.

7.      По отношение на атестирането на магистратите се предвижда приемане на подробни наредби от ВСС. Това според мен е правилно.

8.      Подобрени са механизмите за търсене на дисциплинарна отговорност от провинили се магистрати.

9.      Направени са промени в частта, уреждаща изграждането и функционирането на Единната система за противодействие на престъпността с мотива, че уредбата е от преди 12г. и някои понятия вече не са актуални. По същественото тук е, че вече 12г. ЕИСПП не заработва и не е ясно дали с направените изменения на закона ще последва напредък в изграждането й.

10.  На пръв поглед комзметични, а всъщност са съществени промените в частта на ЗСВ, уреждаща управлението и разпореждането на бюджета на съдебната власт и отделните ведомства. Промените пренасочват правомощия по управление и разходване на бюджетни средства от административните ръководители на ведомствата към Министъра на правосъдието, което според мен е неправилно и реално ги поставя в зависимост от волята на МП (т.е. изпълнителната власт).  В случая вместо да се даде по ясно разграничаване на отговорностите във връзка със собствеността и имуществото между ръководителите на ведомствата и Министъра на правосъдието (който  действително по Конст. „управлява имуществото на съдебната власт”, но общоприетото становище е, че става дума за недвижимото имущество-сградите), на председателите на съдилища и останалите административни ръководители ще им се налага да искат средства и разрешение от МП за най-елементарни разходи, текущи ремонти и др.

11.  Главна дирекция „Охрана” към МП се обособява като самостоятелна структура към Министъра на правосъдието, второстепеннен разпоредител на бюджетни средства. Според мен това е необосновано и ненужно.

12.  Задължават се съдилищата (в съответстиве с новия ГПК) да публикуват незабавно практиката си. До момента срокът за това бе 3 месеца и пак не се спазваше-считам, че трябва да се предвидят санкции при неизпълнение.