Имаше една такава песен в зората на демокрацията, която иронизираше вълненията на хората на тема “досиета” и всъщност засягаше сериозната тема, че ‘котараците’, т.е. привилегированата номенклатура никой не ги закача и скрито дърпат конците на живота ни.

С решението на Комисията по досиетата от 4.09 и обявавянето на принадлежността сред депутатите след 10 ноември 1989 поне за мен много неща ми се изясниха, например:

1) Защо навремето Конституционния съд в тогавашния му състав неколкократно ‘окастри’ тогавашния Закон за досиетата и не позволи доносниците да бъдат разкрити както сред конституционните съдии, така и сред редица други политици, заемащи висши държавни длъжности;

2) Защо в годините на ранната демокрация, когато СДС правеше политика по площадите и от лидерите му се очакваше твърдост, за да отстоява тази политика в борбата с бившите комунисти, редица членове на ръководството, че и лидери ни подведоха, че и предадоха;

3) Как така хора, на които вярвахме и които с усилията на демократичната ни общност бяха издигнати до най-висши държавни постове, изведнъж коренно променяха убежденията си и се превръщаха в колаборационисти на бившите комунисти.

ПРИНАДЛЕЖНОСТТА КЪМ БИВШАТА ДС на голяма част от политическия ни “елит”, макар и вече публично достояние, си остава някак си неразбираема за голямата част от хората. От сухите лаконични изречения в доклада на Комисията от типа “еди кой си, агент с псевдонима ..., съдържател на явочна квартира и т.н. не става ясно какво точно е вършил, писал ли е доноси и др. Именно това дава основание на много от обявените за сътрудници на ДС политици да твърдят, че са “работили за българското разузнаване, за интересите на България” и т.н. За мен има едно решение и то е данните от личното досие и цялата информация, открита от Комисията, да бъдат публикувани в Интернет и всеки да може да прочете за делата им. 
И за да няма и този път оправдания от рода “еми той законът не позволява на Комисията да публикува всички данни”, нека всеки засегнат сам да изиска информацията за себе си и да я публикува на страницата на Комисията.